Вечер беше.Ей така,както си пържех кюфтета на печката,на 10.11,в далечната 1989г, живота ми се преобърна.Разбрах от телевизора,че диктатурата на БКП е паднала и вече ще живеем в демокрация.Въпреки,че бях млада и наивна, сърцето ми,някакси не повярва в спуснатата по телевизора химера. Сви се,пустото сърце и объркано се заоглежда накъде аджеба ще поема в тия демократично разюздани времена.

Бързо разбрах,че благинките на демокрацията пак се паднаха на същата тая диктаторска клика на БКП. Пардон, те се разделиха на две. Едните, баш отбор юнаци, се преименуваха на БСП, а  другият отбор, баш майстори,развя синия флаг на демокрацията на СДС.

Почна се едно скачане по площадите. Разбира се, трябваше да се заличат следите на архивите.И така пламна пожара в пъпа на София.Пито-платено.

Бързо разбрах и друго. Те, отбора юнаците и баш майсторите отдавна са разпределили парчетата от държавната и обща баница. Е, паднаха някои жертви тук-таме,докато се разграбят най-атрактивните парчета,с късметчетата.

Народа скачаше по площадите и се юрна  да си връща земите от дедово време,щото само така щели сме да станем богати.Освен скачането, на народа се пусна една друга химера,по която,той,народа полудя.Извънземните. Те се появиха във всяка втора къща под формата на полтергайсти. За да не си помислим,че лудваме, издигнаха кандидатурата на КИКИ от Пловдив за лого на отлюспените.Фразата “Кики каза“  вдъхваше надежди на куцо,сляпо и сакато.Наред с Ванга, Кики даваше надежда на всички отлюспени от приватизационната софра,че идват добри и светли времена,където ще се прегърнем братски с извънземните.А,те,извънземните,обявиха,че ще се приземяват на летището в Русе.Защо  избраха Русе,така и не разбрах,но хиляди се юрнаха и чакаха.Разбира се,никой не кацна.

Титлата екстрасенс стана най-почитаната титла.

А, да не забравя ДУПКАТА Царичина. В тая дупка, днес разбирам,се погреба целокупния български народ,барабар с наивитета му.

ДУПКАТА остана в основите на прохождащата демокрация.Запълниха ДУПКАТА с трагедиите на  милиони българи,които паднаха в тая дупка на обърканост, лъжи,брутална реалност,кражби,смърт,травма,самоубийства.Върху запълнената ДУПКА се полагаха основите на мечтаната демокрация.И благодарение на пиянството и страха на този народ, Бай Ганю изтръска снага, възкреси се,заякна, и застана на чело и ръководство на така наречената България.

ДУПКАТА си стои до днес. Материализирана в дупките по скъпоструващия асфалт,с който все още замазват очите на оскотялата българска тълпа. Тълпата всекидневно пада и троши коли в тия дупки,но стоически търпи,прегърнала робския страх.

ДУПКАТА с годините се е разширила и погълнала цялата България,превръщайки я в септична яма.

А моето сърце си оставаше все така свито. То,сърцето не можеш го излъга. Знаеше си,че аз лично не съм включена към софрата по приватизацията. Не само,че не бях включена, но и бях обречена на елиминиране. Колко му е да смачкаш една жена. Вземи и покрива над главата, вземи и работата, изхвърли я на улицата с две малки деца и и гледай сеира.

Бивши съученици,приятели,колеги…те гледаха този сеир и вдигаха безучастно рамене.Демокрация.Всичко е позволено. Абе,махай се от тук, всеки ме съветваше.Махай се от тая България.Тука оправия няма да има.

Е,махнах се. Къде да ида.На улицата не се стои. Махнах се в далечна чужбина.Та до сега.След близо 30 години изгнание в чужбина,разбрах,че все още не съм желана в т.н. родина. Но сега съм в графата на избягалите,предателите. Защото за героите,останали в ямата България, няма нищо по извергнато от един родоотстъпник,който се е борил САМ за живота си по чужбините.

Горките ние,останалите. Нас питаш ли ни? Как се мъчим тук? И ти ще се мъчиш с нас.И ще те мразим,даже да ни подаваш ръка и пари,пак ще те мразим.Защото е лесно да смачкаме теб.

За да смачкаме отбора юнаци,които ни погреба в ямата се иска дупе и кураж. Нямаме го.Но имаме силата да те мразим,че си се отскубнала.

За живота на отскубналата се в чужбина…следва продължение.

 

Advertisements